ИЗПРЕНАДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, св. и (рядко) несв., непрех. Разг. Надявам се силно и продължително, обикн. по-дълго време от очакваното или нормалното. Входът за тяхната стая беше от задната страна на къщата. Изкачиха три стъпала и влязоха в малко коридорче. – Хайде бе, изпренадявахме се да ви чакаме! – обади се зад вратата Гоци. Кл. Цачев, В, 223.